kotel (Мариана Вълкова)
3 222

22 ene 2011, 13:15

Все някоя от тях ще оцелее

Poesía » Otra

1.2K 0 18

Пълзят мислите

и някак се стопяват в

дългия си път.

За ново раждане е късно,

за път оттакък - казват - рано е.

Оставям ги да си болят

и нека си пълзят…

Все някоя от тях ще оцелее,

а аз… в надеждата ще рея.

…………………………………..

A мислех си, че ще умра

от болката и от страха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

BuRn_AliVe (Александър)

Истинската болка е душевната! Но има ли надежда, има и път! Поздрави!

2011-01-31T04:34:58+02:00
kotel (Мариана Вълкова)

Толкова сте мили!Благодаря Ви!

2011-01-26T16:29:52+02:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Ти беше първата,която ми написа писмо!преди година!и оттогава си говорим,задочно и се разбираме чудесно!благодаря ти!успех,мила!

2011-01-26T16:26:33+02:00
longin (Любомир Деничин)

Жива си и ни радваш!!!Поздрави и светли мисли и чувства ти желая!!!

2011-01-26T16:23:27+02:00
finaltouch (Георги Ванчев)

"За ново раждане е късно, за път оттакък - казват - рано е." Не, Мариана,никога не е късно да се преродиш докато надеждата живее в теб! Прекрасно!

2011-01-26T10:06:24+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0