| Пълзят мислите |
| и някак се стопяват в |
| дългия си път. |
| За ново раждане е късно, |
| за път оттакък - казват - рано е. |
| Оставям ги да си болят |
| и нека си пълзят… |
| Все някоя от тях ще оцелее, |
| а аз… в надеждата ще рея. |
| ………………………………….. |
| A мислех си, че ще умра |
| от болката и от страха. |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
