| Пълзят мислите |
| и някак се стопяват в |
| дългия си път. |
| За ново раждане е късно, |
| за път оттакък - казват - рано е. |
| Оставям ги да си болят |
| и нека си пълзят… |
| Все някоя от тях ще оцелее, |
| а аз… в надеждата ще рея. |
| ………………………………….. |
| A мислех си, че ще умра |
| от болката и от страха. |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
