Пълзят мислите |
и някак се стопяват в |
дългия си път. |
За ново раждане е късно, |
за път оттакък - казват - рано е. |
Оставям ги да си болят |
и нека си пълзят… |
Все някоя от тях ще оцелее, |
а аз… в надеждата ще рея. |
………………………………….. |
A мислех си, че ще умра |
от болката и от страха. |
© Мариана Вълкова Всички права запазени