12 мая 2005 г., 10:03

Все още

1.1K 0 3

И казваш: Все още те обичам,
но... е по - различно отпреди"
И аз. Какво ни промени?
Нима е времето, което е било.
Поотъпкана е сякаш любовта ни.
Навярно пъзелът е подреден.
Не. Не сме готови за раздяла,
все още ни боли,
все още страстно ме целуваш
и допирът ти нежен ме гори
и погледът ти жив е.
Все още ръсят се звезди,
но някак си сме примирени.
Вихрушки, сняг и дъжд
останали са зад гърба ни.
Лодката се плъзга леко
по тихата вода,
преминали сме бързеите,
дано не дойде сухата река.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...