12 мая 2005 г., 10:03

Все още

1.1K 0 3

И казваш: Все още те обичам,
но... е по - различно отпреди"
И аз. Какво ни промени?
Нима е времето, което е било.
Поотъпкана е сякаш любовта ни.
Навярно пъзелът е подреден.
Не. Не сме готови за раздяла,
все още ни боли,
все още страстно ме целуваш
и допирът ти нежен ме гори
и погледът ти жив е.
Все още ръсят се звезди,
но някак си сме примирени.
Вихрушки, сняг и дъжд
останали са зад гърба ни.
Лодката се плъзга леко
по тихата вода,
преминали сме бързеите,
дано не дойде сухата река.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...