Все още
ВСЕ ОЩЕ
Да, вече във илюзии не вярвам
и чувствата заринах в пепелта,
макар че цял живот любов раздавах,
така и не намерих любовта...
Опитах се без тебe да живея,
помъчих се дори да те намразя,
но как кажи без теб да оцелея,
щом още във сърцето си те пазя?
Все още във съня си те прегръщам,
целувам нежно твоите коси
и лентата на спомените връщам,
но някъде далеч от мен си ти.
Събуждам се постелята е празна -
отляво във гърдите ме боли,
надеждата била е знам напразна
и няма да се върнеш вече ти.
Мечтите ни на друг си подарила,
едва ли даже спомняш си за мен,
макар че аз все още те обичам!
И тъй ще е до сетния ми ден...
Любомир Попов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Попов Все права защищены
