ma4enka (Мария Костова)
49 193
25 сент. 2008 г., 14:05

Все още 

  Поэзия
716 0 9

             ВСЕ ОЩЕ

 

Препуска бясно времето

                                             на коня вихрогон.

И слънцето ми, земното,

                                           преваля своя небосклон.

Мечтите ми, човешките,

                                                 ще си отидат с мен.

Но то ще стане някога -

                                          в незнаен бъдещ ден.

 

А днес - засмяно - утрото

                                               все още къпе ме в лъчи.

И на разходка с вятъра

                                            ще повървим, ще помълчим...

А хоризонтите, далечните,

                                               със длани над очи

се взират - разпознават ме,

                                                по всичко си личи.

 

Покланят се за поздрав -

                                             помахвам им с ръка.

Макар и остаряваща,

                                        оставам си жена.

Полето, необятното,

                                         обгръща ме със аромат

на билки и треви -

                                   самата Божа благодат.

 

Догаря бавно залезът

                                        във златно-алени зари.

Сърцето ми, осиротялото,

                                              молитвено благодари.

Песента на щурците

                                         до късно в нощта се разлива:

,,Умира Денят,

                                но Ти още си жива, жива..."            

© Мария Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??