22 авг. 2024 г., 11:30

Все още дишам

632 1 0

Щом се свърши въздуха в мене, 

някой тъжно ще пита - кога? 

А въпросът през цялото време 

бе - защо съм живял досега? 

И какво на света съм донесъл? 

Не забих ни ръждясал пирон, 

ни забравих си старата песен, 

по съдба, че съм "куция кон"... 

Не посях от ръката си зрънце - 

да покълне трева или плод. 

Нищо ново не сторих под слънцето, 

даже място си нямам за гроб. 

А живота не знае умора 

и препуска, без мисъл да спре. 

Аз го гледам все тъй от балкона. 

(Слава Богу, че виждам море.) 

И да тегля чертата - все тая. 

Чупех пръсти с охота - по буквите. 

Още прѝживе никому знаен, 

ежедневно творя, но напук. 

Да ме има в око на страдалец, 

или в дом за надежда на скитник, 

за самотника - в утро след залез, 

на неверника - с вяра да свикне... 

Да съм трън във петата на грешник, 

хванал пътя към мъст и към зло, 

и запалил над стѝх тънка свещ, 

сам да кривне в сърцето на Бог... 

Очевидно e, отговор има.

Всеки ден съживява сърцето ми,

дето вечно по навик умира,

преболяло дузина рецепти...

Но сега извървявам съдбата си. 

Още имам ли въздух? Не зная.

Ако в миг спра да дишам с душа, 

ще почукам на портите в Рая... 

 

©тихопат.

Данаил Антонов

21.08.2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...