Все още го сънувам еднокрак...
Все още го сънувам еднокрак,
приседнал до бунара да обядва.
Хляб и сол, и стръкче пресен лук
ядеше гологлавият ми дядо.
Очите му разказваха предания,
защото те не бяха простички очи.
Макар и все във тъмното загледани,
във мен отваряха най-светлите врати.
Ръцете му - криле от белопери лебеди,
прегръщаха ръждясалата кост на свойто минало.
И пърхаха в горещия следобед
на живота, прелетели през годините.
А мустакът, жълтясъл от целувките с тютюна,
прикриваше огромен белег върху горната му устна,
останал да напомня онзи месец юни,
когато преди двадесет години баба го напуснала.
Все още го сънувам еднокрак,
затичал се като жребец към гроба:
в една ръка понесъл десния си крак,
а в другата - забрадката на баба...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божидар Георгиев Все права защищены
