mislitelq (Георги Каменов)
48 329
11 окт. 2015 г., 18:56

Все още имам вяра в човека 

  Поэзия » Гражданская
741 1 7

Горчивина и болка са обзели

душата ми и много ме боли,

очите ми, какво ли не видели

ми казват: Хората са зли.

 

И аз окаяно злочест

се лутам между своите идеали -

Аз още вярвам във любов и чест,

но вярата ми... тъпчат я вандали...

 

За тях не са ли святи тези думи

тъй както, са такива те за мен?

Или живеят само във ума ми

тез изрази и в светлият ми ден?

 

Все още имам вяра във човека.

но тази вяра вече бавно тлее...

Къде ли е най-тайната пътека,

която свързва другите със мене?

 

Аз вярвам, но не стига само вяра

когато гледам истинският свят,

когато виждам как вилнее звяра

сред хората, които кротко спят...

 

И няма май да се събудят днес... А утре?

Това е мойта болка най-голяма,

която в мен бушува, тя е вътре

в сърцето ми, в житейската ми драма.

 

август 1998

 

Георги Каменов

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за отговорът, Белла.
  • Благодаря, Младене, за коментара.
  • Текст, който никога няма да загуби актуалност. Поздравление, Георги!
  • Благодаря за разбирането.
  • "Все още имам вяра във човека.
    но тази вяра вече бавно тлее...
    Къде ли е най-тайната пътека,
    която свързва другите със мене?"

    Не знам дали някога ще можем да намерим отговори на тези въпроси.... Щом преди 17 години е нямало отговор, сега едва ли... Харесах!
  • Актуална творба за жалост!Пробуждането не ще е скоро.Вярата е твърде крехка,но все пак жива...
  • Отдавна писано, но и днес актуално!
    Харесах и го оценявам! Хубава неделна вечер!
Предложения
: ??:??