Все още имам вяра в човека
Горчивина и болка са обзели
душата ми и много ме боли,
очите ми, какво ли не видели
ми казват: Хората са зли.
И аз окаяно злочест
се лутам между своите идеали -
Аз още вярвам във любов и чест,
но вярата ми... тъпчат я вандали...
За тях не са ли святи тези думи
тъй както, са такива те за мен?
Или живеят само във ума ми
тез изрази и в светлият ми ден?
Все още имам вяра във човека.
но тази вяра вече бавно тлее...
Къде ли е най-тайната пътека,
която свързва другите със мене?
Аз вярвам, но не стига само вяра
когато гледам истинският свят,
когато виждам как вилнее звяра
сред хората, които кротко спят...
И няма май да се събудят днес... А утре?
Това е мойта болка най-голяма,
която в мен бушува, тя е вътре
в сърцето ми, в житейската ми драма.
август 1998
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
