Помниш ли,
аз съм същото усмихнато момиче
с рокля на точки и слънце в очите.
Същото, което до болка обичаш
и с него още гониш мечтите.
Помниш ли,
как вятърът тичаше
и палаво се спря във косите ми.
Беше бос и на тебе приличаше,
но не успя да отвее следите ни.
Помниш ли първите трепети,
нежните ласки, пламъкът по между ни.
Пръсти нежно, как в моите вплете…
и нямаше нужда от думи.
Помниш, нали?
Не, не съм се променила.
Аз съм момичето, което по вятър тича.
И мечтите за нищо не съм заменила.
Аз съм същото момиче и те обичам.