Все още ме е страх да ти повярвам.
Все още се боя на сутринта.
Все още със смущение докосвам
на думите ти смисъла в нощта.
Сърцето ми ранявано е тежко -
бичувано е с хиляди лъжи.
Но в сивото ни ежедневие човешко,
успях да съхраня аз най-съкровените мечти.
Да вярвам в истината и доброто.
Да вярвам, че една любов
би победила лицемерието, злото,
че даден е от Бога благослов.
Когато те намеря, да ти дам
най-чистите копнежи на една душа.
Когато те докосвам, да повярваш,
че има смисъл в любовта.
© Марина Илиева Все права защищены