Все още я има
Най-накрая успях.
Вече не мисля за теб.
С всяка клетка те преодолях,
защото ти не заслужаваш мен.
Толкова време отмина,
но сега съм щастлива жена.
Властта, в която ме държеше,
се изпари и постепенно отлетя.
Дори и тялото ми не страда,
че не ме докосваш нежно с ръце.
Нуждата и болката ме сгряха
и излекуваха моето сърце.
Душата ми внезапно стана смела,
не се страхува от твоите очи.
Гледаш ме, а аз отминавам,
колко е хубаво, когато не боли.
Въпреки всичко, успях.
Свърши студената зима.
Завърнах се при него - различна, променена.
Зная, че надеждата все още я има.
Вече не мисля за теб.
С всяка клетка те преодолях,
защото ти не заслужаваш мен.
Толкова време отмина,
но сега съм щастлива жена.
Властта, в която ме държеше,
се изпари и постепенно отлетя.
Дори и тялото ми не страда,
че не ме докосваш нежно с ръце.
Нуждата и болката ме сгряха
и излекуваха моето сърце.
Душата ми внезапно стана смела,
не се страхува от твоите очи.
Гледаш ме, а аз отминавам,
колко е хубаво, когато не боли.
Въпреки всичко, успях.
Свърши студената зима.
Завърнах се при него - различна, променена.
Зная, че надеждата все още я има.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Все права защищены
Поздрави!
