25 сент. 2006 г., 11:25

Всеки път

810 0 5

И всеки път, когато ми е трудно,

когато падна изтощена и боли,

когато се изгубя и е тъмно,

аз мисля за утрешните дни.

На колене пред него не оставам,

изправям се и вдигам аз глава.

Сърцето си на Дявола не давам,

не му продавам своята душа.

И нека той лукаво да се смее,

да ми предлага безсмъртие и власт.

И да ме кълне, той няма да успее,

да изтъргува мен и мойта страст!

Но той не знае, колко ми помага,

опитвайки се да ме превърне в слуга,

по-силна прави ме и по-зряла,

глава пред него,  няма да склоня!

И всеки път, когато ми е трудно,

ще го потърся за да му благодаря!

Когато падна нека му покажа,

че сама ще стана и ще продължа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...