valiordanov (Валентин Йорданов)
1833 1473
2 сент. 2015 г., 21:26

Всеки път 

  Поэзия
407 0 0
България събуди се без мен,
а Англия заплака, че отивам.
Това е от един и същи ден
който не мирише на щастливост.
Думите са пепел. Всъщност само
спомени прилепват по сърцето.
Сълзите капят тежки като чанове,
а ехото им във очите свети.
Надеждата, че скоро ще се върна
и пак ще видя своят роден град,
че скоро мама пак ще ме прегърне,
ме прави птица в пъплещия свят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • Greg (Светослав Григоров) Мъжки игри
    Мъжки игри
  • sensors (Рот Кив) Мир
    Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Православный (Таисия Асенова) Обустройство
    ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Портрет
    Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...

Ещё произведения »