България събуди се без мен,
а Англия заплака, че отивам.
Това е от един и същи ден
който не мирише на щастливост.
Думите са пепел. Всъщност само
спомени прилепват по сърцето.
Сълзите капят тежки като чанове,
а ехото им във очите свети.
Надеждата, че скоро ще се върна
и пак ще видя своят роден град,
че скоро мама пак ще ме прегърне,
ме прави птица в пъплещия свят. ...