Вселена
Знам, че някой ден ще се завърна
там, където почна този път.
Тишината в огън ще превърна,
уморена, пак ще полетя.
Ала днес нощта е наранена,
тихо е най-тъжното небе...
И изплаква нашата вселена,
тази, дето изградихме с теб.
Тя блещука като нежен огън,
спомена превръща в красота.
Тя разпръсква моите тревоги
и прогонва всяка тъмнина.
И те търсят две сълзи сред мрака,
има още смисъл да съм тук.
Нашата вселена тебе чака,
за да бъде път към моя юг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
