3 дек. 2011 г., 00:30
Знам, че някой ден ще се завърна
там, където почна този път.
Тишината в огън ще превърна,
уморена, пак ще полетя.
Ала днес нощта е наранена,
тихо е най-тъжното небе...
И изплаква нашата вселена,
тази, дето изградихме с теб.
Тя блещука като нежен огън,
спомена превръща в красота.
Тя разпръсква моите тревоги
и прогонва всяка тъмнина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация