Вселена
Знам, че някой ден ще се завърна
там, където почна този път.
Тишината в огън ще превърна,
уморена, пак ще полетя.
Ала днес нощта е наранена,
тихо е най-тъжното небе...
И изплаква нашата вселена,
тази, дето изградихме с теб.
Тя блещука като нежен огън,
спомена превръща в красота.
Тя разпръсква моите тревоги
и прогонва всяка тъмнина.
И те търсят две сълзи сред мрака,
има още смисъл да съм тук.
Нашата вселена тебе чака,
за да бъде път към моя юг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
