Вселена
Като полъх от бурна случайност
и крещяща с любов тишина,
отначало те чувствах до крайност,
съвършена загадка - Жена...
Необятност, събрана във шепа.
В реалност превръщаш съня,
а сърцето се пръска от трепети,
съвършена загадка - Жена...
Упоен от пресъхващи чувства,
до невидимост бързо раста...
Вечността от мига ти изпуска,
съвършена загадка - Жена...
Прокълнат от безкрайна молитва,
вечен роб на една свобода,
в огледалото себе си питам -
Днес къде ли е тази Жена?!
и крещяща с любов тишина,
отначало те чувствах до крайност,
съвършена загадка - Жена...
Необятност, събрана във шепа.
В реалност превръщаш съня,
а сърцето се пръска от трепети,
съвършена загадка - Жена...
Упоен от пресъхващи чувства,
до невидимост бързо раста...
Вечността от мига ти изпуска,
съвършена загадка - Жена...
Прокълнат от безкрайна молитва,
вечен роб на една свобода,
в огледалото себе си питам -
Днес къде ли е тази Жена?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
