Apr 9, 2008, 7:59 AM

Вселена

Poetry » Love

721 0 5

Като полъх от бурна случайност
и крещяща с любов тишина,
отначало те чувствах до крайност,
съвършена загадка - Жена...

Необятност, събрана във шепа.
В реалност превръщаш съня,
а сърцето се пръска от трепети,
съвършена загадка - Жена...

Упоен от пресъхващи чувства,
до невидимост бързо раста...
Вечността от мига ти изпуска,
съвършена загадка - Жена...

Прокълнат от безкрайна молитва,
вечен роб на една свобода,
в огледалото себе си питам -
Днес къде ли е тази Жена?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valshebnica (Боряна Събева)

Съвършен стих, Вальо! За най - загадачното и най - съвършеното творение на света - жената! Поздрави!

2008-04-10T23:08:36+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Съвършенство...с име на Жена...
Много красив стих! И мен развълнува...
с обич, Валентин.

2008-04-09T12:49:44+03:00
Mili4ka (Мила Нежна)

съвършена загадка - Жена...
!!!

2008-04-09T11:02:54+03:00
bela (Павлина Ненова)

Еми да така е - жената е най-голямата загатка!Страхотен стих!

2008-04-09T09:30:49+03:00
Самодива (Вики)

Все някъде съществува, може би я познаваш, но не подозираш това. Поздрави за красивия стих!

2008-04-09T08:14:07+03:00