valiordanov (Валентин Йорданов)
1803 1467
9.04.2008 г., 7:59 ч.

Вселена 

  Поезия » Любовна
536 0 5
Като полъх от бурна случайност
и крещяща с любов тишина,
отначало те чувствах до крайност,
съвършена загадка - Жена...

Необятност, събрана във шепа.
В реалност превръщаш съня,
а сърцето се пръска от трепети,
съвършена загадка - Жена...

Упоен от пресъхващи чувства,
до невидимост бързо раста...
Вечността от мига ти изпуска,
съвършена загадка - Жена...

Прокълнат от безкрайна молитва,
вечен роб на една свобода,
в огледалото себе си питам -
Днес къде ли е тази Жена?!





© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съвършен стих, Вальо! За най - загадачното и най - съвършеното творение на света - жената! Поздрави!
  • Съвършенство...с име на Жена...
    Много красив стих! И мен развълнува...
    с обич, Валентин.
  • съвършена загадка - Жена...
    !!!
  • Еми да така е - жената е най-голямата загатка!Страхотен стих!
  • Все някъде съществува, може би я познаваш, но не подозираш това. Поздрави за красивия стих!
Предложения
: ??:??