Вселена от Любов
Не ме затваряй в мислени стени.
Не бих живял затвор от бариери.
В една едничка дума - остани -
животът своя смисъл ще намери.
От връзките вериги не твори.
Не съм монах, обречен на килия.
Виж! Пламъкът от полъха гори,
но търси за копнежа си стихия.
Реката не задържай със скали.
Тя пролом между тях ще си направи,
щом бурен над водите й вали
дъждът от споделени незабрави.
Мечта ли съм? Прегради не търси!
Небе в решетки никой не събира.
Вулканът със сълзи не се гаси
и бурен ураган не се възпира.
Не ме затваряй в мислени стени.
Бъди ми зов, пренесен от безкрая.
Вселена от любов ми прошепни -
за да те имам... И да те желая!
(Сбъднати предчувствия)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Ведрин Все права защищены
