20.06.2013 г., 0:05

Вселена от Любов

1.2K 2 13

Не ме затваряй в мислени стени.
Не бих живял затвор от бариери.
В една едничка дума - остани -
животът своя смисъл ще намери.


От връзките вериги не твори.
Не съм монах, обречен на килия.
Виж! Пламъкът от полъха гори,
но търси за копнежа си стихия.


Реката не задържай със скали.
Тя пролом между тях ще си направи,
щом бурен над водите й вали
дъждът от споделени незабрави.


Мечта ли съм? Прегради не търси!
Небе в решетки никой не събира.
Вулканът със сълзи не се гаси
и бурен ураган не се възпира.


Не ме затваряй в мислени стени.
Бъди ми зов, пренесен от безкрая.
Вселена от любов ми прошепни -
за да те имам... И да те желая!


(Сбъднати предчувствия)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно красиво...
  • Благодаря ви - Валентин, Септември, Мишо, Камелия и Вихра! Нека любовта ви бъде Вселена!
  • Космически израз на най- човешкото! Поклон, Ведрин!
  • "...но търси за копнежа си стихия."
    "Волна и неповторима"- видях себе си в "огледалото"!!!
    Приятни емоции и усещания!!! Аз пък не съм "фен" на оценките,
    защото стойностните неща в живота нямат измерение в цифри!!!
  • Поздравления за тази поетична красота, приятелю!
    !!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...