16 мая 2021 г., 11:28

Вселенски видения

957 1 5

Не си от този свят и ти е трудно...

Дошъл си пратеник от други

пулсиращи вселени, преминал

гравитационното претегляне -

забравил всичко...И търсиш

сред хилядите хора - душата

си близнак за да се преоткриеш!

Пулсира земният живот...

притегля те и търсиш

вселенският импулс

на мисията земна...

Застанал си на кръстопът,

а посоките във времето

се губят...застанал в центъра

на новата вселена, поемаш път

в търсене на звездната си същност.

Разлиства времето златните си страници,

прелитат епохи, изчезват в неземна орбита...

И днес е трудно, вселената чертае нови граници

и нови звездни семенца долитат от всемира...

И днес е трудно - погледни небето, набраздено е

от отровни бели линии, чертаят а отровата

се спуска и залепва със безнадежност

златните си страници на битието...

Тогава нещо в нас потрепва и се отърсваш

от отровния си плен а всъщност си докоснал

същността на звездната си мисия...

А любовта толкова отдавна е изгубена -

отронва с болка червените листа на розата

и само тръните пробождат те в сърцето...

Останал сам...застанал на ръба на времето

и само самотния ти вик раздира тишината...

Едно - защо...пулсира в душата и вдигаш

жаден поглед към звездите...а те са толкова

далечни и светят в ледени отблясъци...

А вятърът бушува в сетивата, развихря урагани!

Отронва истини и ледени сълзи раняват една любов,

отдавна пропиляна в очакването да се случи - чудо...

Космическо видение - долетяло от без края...

дали ще запечати завинаги в сърцето образа любим -

или ще разпилее звездните си атоми отново сред звездите!

И тръгваш сам бродиш из вселените - изгубил любовта

печелиш себе си...а ефирния воал на времето, намята плащът

на бродещият самотен воин - а може би това е пътя...

душата си близнак да преоткриеш - да тя е там...

и може би те търси сред множество - възкръснали, Вселени!

 

 

04.05.2021г

Катя Джамова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не си от този свят и ти е трудно...

    Дошъл си пратеник от други

    пулсиращи вселени, преминал

    гравитационното претегляне -

    забравил всичко...И търсиш

    сред хилядите хора - душата

    си близнак за да се преоткриеш!

    Пулсира земният живот...

    притегля те и търсиш

    вселенският импулс

    на мисията земна...

    Застанал си на кръстопът,

    а посоките във времето

    се губят...застанал в центъра

    на новата вселена, поемаш път

    в търсене на звездната си същност.
  • Георги, благодаря ти!
  • Хареса ми.
  • Младене, благодаря ти от сърце за искрения коментар!
    Винаги успяваш да прочетеш между редовете и да
    стигнеш до същността на мислите и скритите послания!
    Благодаря ти и за споделените стихове - прекрасна космическа
    поезия която докосва сетивата и разкрива една прекрасна галактика
    от чувства и вселенски послания! Бъди здрав и благословен!
    Катя
  • Изключително силен стих, Катя! Поздравявам те! Можем да израснем духовно само ако открием първозвездната си същност, заточена тук - на Земята. Всеки от нас е самотен звезден войн /рицар на светлината/ - в нескончаема битка със силите на мрака. Но това е мисия, която той не трябва и няма правото да отхвърли.

    "Дошъл си пратеник от други
    пулсиращи вселени, преминал
    гравитационното претегляне -
    забравил всичко...И търсиш
    сред хилядите хора - душата
    си близнак за да се преоткриеш!
    ...
    душата си близнак да преоткриеш - да тя е там...
    и може би те търси сред множество - възкръснали, Вселени!"

    В твое лице виждам сродна душа, защото сходни мисли са вълнували и мен:

    https://otkrovenia.com/ru/poetry/slivaneto

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/obet-7

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...