Безмерна любовта ми е, безмерна,
като безкрайността на синьото небе.
Бурна, властна - диктува и отмерва
живота, както бурята вълните на море.
Направила бих всичко, ако кажеш.
Не бих се колебала и за миг дори
на края на света да ида, за да ми покажеш
как слънцето в края, залязвайки, искри.
Гладна, жадна ще вървя, ако ми кажеш,
не бих заспала и за миг дори.
Защото зная - чакаш ме, за да разкажеш
как да ме срещнеш си бленувал нощи, дни.
И молел си небето да ме прати,
а земята - при тебе да ме доведе
и заклевал си луната да ми свети,
като мост през живота да ме преведе.
Гладът, тогава, голям не ще да бъде,
а жаждата ми утолил ще си я вече ти,
защото с устни нежни ще ме прегърне
думата, която ти така не промълви.
© Яна Танева Все права защищены