Всеотдайност

May 25, 2008, 12:52 AM

Poetry

1236 1 4

Безмерна любовта ми е, безмерна,

като безкрайността на синьото небе.

Бурна, властна - диктува и отмерва

живота, както бурята вълните на море.

Направила бих всичко, ако кажеш.

Не бих се колебала и за миг дори

на края на света да ида, за да ми покажеш

как слънцето в края, залязвайки, искри.

Гладна, жадна ще вървя, ако ми кажеш,

не бих заспала и за миг дори.

Защото зная - чакаш ме, за да разкажеш

как да ме срещнеш си бленувал нощи, дни.

И молел си небето да ме прати,

а земята - при тебе да ме доведе

и заклевал си луната да ми свети,

като мост през живота да ме преведе.

Гладът, тогава, голям не ще да бъде,

а жаждата ми утолил ще си я вече ти,

защото с устни нежни ще ме прегърне

думата, която ти така не промълви.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ЕЛАНОР (Яна Танева)

2008-05-26T18:05:01+03:00

Благодаря ви, момичета! Щастлива съм, че ви харесва това, което пиша! И че така радушно ме приемате!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-26T16:57:34+03:00

Чудесен стих...докосва с нежност и красота...
с обич, Яна.
Anita765 (Ани Монева)

2008-05-26T08:59:16+03:00

Наистина всеотдайност, като в романите...има и тъга в нея...
Прочетох и другите ти стихове. Определено пишеш красиво. А на любовта и отива да бъде красива.
Поздравления и добре дошла в сайта!
face04 (Таня Кирилова)

2008-05-25T08:36:40+03:00

Струи нежност и докосваш,миличка!Прекрасен стих!Прегръщам те с усмивка!