May 25, 2008, 12:52 AM

Всеотдайност

  Poetry
1.5K 1 4

Безмерна любовта ми е, безмерна,

като безкрайността на синьото небе.

Бурна, властна - диктува и отмерва

живота, както бурята вълните на море.

Направила бих всичко, ако кажеш.

Не бих се колебала и за миг дори

на края на света да ида, за да ми покажеш

как слънцето в края, залязвайки, искри.

Гладна, жадна ще вървя, ако ми кажеш,

не бих заспала и за миг дори.

Защото зная - чакаш ме, за да разкажеш

как да ме срещнеш си бленувал нощи, дни.

И молел си небето да ме прати,

а земята - при тебе да ме доведе

и заклевал си луната да ми свети,

като мост през живота да ме преведе.

Гладът, тогава, голям не ще да бъде,

а жаждата ми утолил ще си я вече ти,

защото с устни нежни ще ме прегърне

думата, която ти така не промълви.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Танева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, момичета! Щастлива съм, че ви харесва това, което пиша! И че така радушно ме приемате!
  • Чудесен стих...докосва с нежност и красота...
    с обич, Яна.
  • Наистина всеотдайност, като в романите...има и тъга в нея...
    Прочетох и другите ти стихове. Определено пишеш красиво. А на любовта и отива да бъде красива.
    Поздравления и добре дошла в сайта!
  • Струи нежност и докосваш,миличка!Прекрасен стих!Прегръщам те с усмивка!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...