Всезнайко
Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат...
Малък съм. Пакостник! Бързо разбудих
всички съседи. Не мога да спра!
Никой не знае, че те са вълшебни...
Всяка целувка отключва мечта!
После забравят, щом станат големи -
как да ги пуснат, да смаят Света!
Аз съм момченце, с прякор - Всезнайко.
Знам, че дъжда крие перли в праха!
Знам, че звездите са стълбички ярки!
Мога отгоре - над Вас, да летя!
Вечер, когато дарят ме с целувка,
аз се преструвам, че лягам да спя.
Тя се превръща в чифт леки обувки!
Сбъдваме приказки - до сутринта!
Искам и другите също да знаят,
колко красиво е в моя живот.
Ще сложа целувка във всяка стая,
да Ви върне детството - с поглед нов!
Буркана с целувки за мен е беля...
Подарете ги, много Ви моля!
Да няма самотни деца - без крила!
И големи Мечти - да догоним!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Петрова Все права защищены
