9.06.2020 г., 23:43

Всезнайко

1.6K 2 4

       Спънах се! Бутнах буркана с целувки.

       Те разпилени по пода лежат...

       Малък съм. Пакостник! Бързо разбудих

       всички съседи. Не мога да спра!

 

       Никой не знае, че те са вълшебни...

       Всяка целувка отключва мечта!

       После забравят, щом станат големи -

       как да ги пуснат, да смаят Света!

 

       Аз съм момченце, с прякор - Всезнайко.

       Знам, че дъжда крие перли в праха!

       Знам, че звездите са стълбички ярки!

       Мога отгоре - над Вас, да летя!

 

       Вечер, когато дарят ме с целувка,

       аз се преструвам, че лягам да спя.

       Тя се превръща в чифт леки обувки!

       Сбъдваме приказки - до сутринта!

 

       Искам и другите също да знаят,

       колко красиво е в моя живот.

       Ще сложа целувка във всяка стая,

       да Ви върне детството - с поглед нов!

 

       Буркана с целувки за мен е беля...

       Подарете ги, много Ви моля!

       Да няма самотни деца - без крила!

       И големи Мечти - да догоним!

 

     

     

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...