1 мая 2020 г., 12:52

Вшити във все още неотречения чар

672 0 0

Небето слиза по ръцете ти -

мека стълба,

по която Слънцето

ще се търкулне нащърбено

и ще угасне завинаги.

 

В пролетния апокалипсис

светлината ще забрави за нас -

последно момиче с последно момче,

ще похити телата ни ледено-сини,

ще разсейва смъртта с нестройното си пеене.

 

Нали ти казах да не ме обичаш -

светът все още не се е състоял.

Само този, когото обичаш

може да ти подари чисто отчаяние.

 

Ветровете на избледнелите стремглаво мечти

не спират да нехаят по отминалото

и с кикот прелитат над брега ни,

повдигайки нестройно полите си.

 

Недей, не уповавай очите си на тях -

понякога вечността не е достатъчна

за прошепването на две прости думи

и понякога, същата тази вечност

милостиво се побира в крехкостта

на една, единствена кристална сълза.

 

Забрави за горчивия въздух

на всички предишни разминавания -

просто сплети длани на тила ми

и в този миг животът ще коленичи

пред пиедестала на сянката ни,

омаян от обаянието

на неволната ни обща въздишка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Marielli De Sing Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...