1 may 2020, 12:52

Вшити във все още неотречения чар

  Poesía » Otra
676 0 0

Небето слиза по ръцете ти -

мека стълба,

по която Слънцето

ще се търкулне нащърбено

и ще угасне завинаги.

 

В пролетния апокалипсис

светлината ще забрави за нас -

последно момиче с последно момче,

ще похити телата ни ледено-сини,

ще разсейва смъртта с нестройното си пеене.

 

Нали ти казах да не ме обичаш -

светът все още не се е състоял.

Само този, когото обичаш

може да ти подари чисто отчаяние.

 

Ветровете на избледнелите стремглаво мечти

не спират да нехаят по отминалото

и с кикот прелитат над брега ни,

повдигайки нестройно полите си.

 

Недей, не уповавай очите си на тях -

понякога вечността не е достатъчна

за прошепването на две прости думи

и понякога, същата тази вечност

милостиво се побира в крехкостта

на една, единствена кристална сълза.

 

Забрави за горчивия въздух

на всички предишни разминавания -

просто сплети длани на тила ми

и в този миг животът ще коленичи

пред пиедестала на сянката ни,

омаян от обаянието

на неволната ни обща въздишка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Marielli De Sing Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...