21 янв. 2009 г., 13:17

Всички можем да летим

1.9K 0 21
 

Всички можем да летим

 

При опит за летене

намират се критици,

подрязват ни крилата,

мислят се за умници.

Но всъщност...

тези странни птици

са егоцентрици

с хапливи зли езици:

„Не можеш да летиш,

не се лети така.

Виж мен, аз мога!

А ти си само птица

без крила."

И така,

нежната птича душа,

често си губи увереността

и полита към пропастта.

Аз пък ще ви кажа:

Всички можем да ЛЕТИМ!

И макар и на паважа,

спъвани в опитите за летене,

не губете своята вяра

и продължавайте напред

към виртуозното летене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За всички, които все пак вярват в летенето... http://elan.truden.com/lyubimi/knigi/chaikata.htm
  • Към авторката:
    Ами забелязала ли си, че стихчето ти предизвиква емоции в хората, защото е отнесено за тях и представено пред очите им и по някакъв начин засягаш лични интереси. Нямам нищо против теб, наистина нямам..
    Някои казаха, че им е писнало да четат глупости и да се праят на любезни. В сайта точно това се опитва да се избегне и да се наблегне на реалната оценка на едно произведение. Никой не кара някой да бъде любезен насила.
    Всеки е свободен да влиза в сайта, да чете каквото иска и дори да оценява, както си поиска. Въпрос на лична гледна точка.
  • Поздрав за мъдростта и оптимизма, Мария!
    Да летим!
  • Да, тук ставаШЕ въпрос за "стихчето". Коментарите в последствие са абсолютно излишни!!!
  • Негативизмът е като лавина.
    Всъщност никой тук вече не се интересува от стихчето, а по-скоро проектира собствените си чувства (защото тук става въпрос за лични емоции и чувства). Коя по-точно част ви възмути толкова?
    И решиха да накажат човека, защото е човек.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...