21.01.2009 г., 13:17

Всички можем да летим

1.9K 0 21
 

Всички можем да летим

 

При опит за летене

намират се критици,

подрязват ни крилата,

мислят се за умници.

Но всъщност...

тези странни птици

са егоцентрици

с хапливи зли езици:

„Не можеш да летиш,

не се лети така.

Виж мен, аз мога!

А ти си само птица

без крила."

И така,

нежната птича душа,

често си губи увереността

и полита към пропастта.

Аз пък ще ви кажа:

Всички можем да ЛЕТИМ!

И макар и на паважа,

спъвани в опитите за летене,

не губете своята вяра

и продължавайте напред

към виртуозното летене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За всички, които все пак вярват в летенето... http://elan.truden.com/lyubimi/knigi/chaikata.htm
  • Към авторката:
    Ами забелязала ли си, че стихчето ти предизвиква емоции в хората, защото е отнесено за тях и представено пред очите им и по някакъв начин засягаш лични интереси. Нямам нищо против теб, наистина нямам..
    Някои казаха, че им е писнало да четат глупости и да се праят на любезни. В сайта точно това се опитва да се избегне и да се наблегне на реалната оценка на едно произведение. Никой не кара някой да бъде любезен насила.
    Всеки е свободен да влиза в сайта, да чете каквото иска и дори да оценява, както си поиска. Въпрос на лична гледна точка.
  • Поздрав за мъдростта и оптимизма, Мария!
    Да летим!
  • Да, тук ставаШЕ въпрос за "стихчето". Коментарите в последствие са абсолютно излишни!!!
  • Негативизмът е като лавина.
    Всъщност никой тук вече не се интересува от стихчето, а по-скоро проектира собствените си чувства (защото тук става въпрос за лични емоции и чувства). Коя по-точно част ви възмути толкова?
    И решиха да накажат човека, защото е човек.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...