То, времето, е неподвластно | |
на думи, образи, лица. | |
Тече си... и отнася | |
живот, съдби и не една мечта. | |
Безумно е да искаш | |
да спреш дори за миг | |
поредната секунда, | |
накарала те да си жив. | |
Запамети я някъде в душата | |
и връщай се, когато | |
си мислиш, че животът си отива | |
и болката не може да се понесе… | |
И знай, то (времето) пак не спира. | |
Тече си... и това ще отнесе. | |
И нека има го… защото | |
спре ли… нас няма да ни има. | |
Благословени часове! | |
Надеждите са още живи! |
© Мариана Вълкова Все права защищены