Всички сме... смъртни!
| То, времето, е неподвластно | |
| на думи, образи, лица. | |
| Тече си... и отнася | |
| живот, съдби и не една мечта. | |
| Безумно е да искаш | |
| да спреш дори за миг | |
| поредната секунда, | |
| накарала те да си жив. | |
| Запамети я някъде в душата | |
| и връщай се, когато | |
| си мислиш, че животът си отива | |
| и болката не може да се понесе… | |
| И знай, то (времето) пак не спира. | |
| Тече си... и това ще отнесе. | |
| И нека има го… защото | |
| спре ли… нас няма да ни има. | |
| Благословени часове! | |
| Надеждите са още живи! | |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
По повод написаното се сещам за една реч на Стийв Джобс, (създателя на Ейпъл, Пиксар) където той казваше, че да си спомняме, че ще умрем скоро е най-важният инструмент в помощ на големите решения в живота.
