Всичко е временно

Поэзия » Философская

557 1 6

Забързаното време

какво ще ни отнеме?

Безгрижната ни младост

със земната ѝ радост

или дошлата старост

със нейната узрялост?

Отнема ги и двете

завинаги, поете!

Снагата си отива,

душата ни изстива.

И пътя да го бива -

забрава го покрива.

От халбата в живота

съдбата ни отлива...

Макар и без охота,

светът ни си отива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Приятели, за посещението, коментарите и оценката!
Радвам се, че харесвате! Желая ви хубав септемврийски ден!

2017-09-13T13:00:41+03:00
voda (Елица Ангелова)

Мъдри разсъждения за живота споделяш, Колич.
Стихът ти въздейства отрезвяващо – и на млади, и на възрастни...
И нека се чете!

2017-09-13T01:14:05+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

С Влади! Поздрав!

2017-09-12T16:39:03+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Знаеш, че живота е безценен дар и как ще го живеем, за да не го пропилеем, зависи от нас, както и какво ще направим, за да не ни забравят. Не унивай! Творбите ще говорят за теб. Поздрави, Колич!

2017-09-12T13:28:44+03:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Вярно е, че всичко е временно, но колко пък е хубаво по пътя... и не на всеки му изстива душата, просто се променяме и радостите ни са нови!🌼

2017-09-12T11:29:36+03:00