Всичко е временно

Всеки има някой, който няма
С който са отблизо надалеч.
И между тях една врата голяма, до
Чиито ключ е трудно да се доберат.
Когато имаш някой, който нямаш
Отдавна си забравил своите мечти.
Единствен виждаш неговия поглед,
В ума ти светят тези две очи.
Решиш ли да забравиш този някой
Е трудно първите година, две.
Момента бавно, бавно отминава.
Е, май ще бъдат нужни няколко поне.
Но няма ли да стане тъжно пък тогава,
Но няма ли да осъзнаеш друго ти.
Обичта ако е истинска – тя не минава
... и може би завинаги остава да боли.