16 мар. 2014 г., 19:55

Всичко е възможно

837 1 9

... (рециклиране на... сънища, болки, и т.н.)

От цяла зима сънища складирам
кошмарни, романтични, неразбрани...
Дори спрях вече да ги номерирам.
Сега са като мене - разпиляни.
За гърлото ме стискат - като стихове,
които нямам сили да допиша.
И тук, около мене все по тихо е...
Дори не чувствам вече дали дишам.
Навярно пак е сън... в който умирам,
или пък съм на път да полудея?
Да можех болката да рециклирам
та щастие да се роди от нея...
Почакайте! Защо пък да не може?
Препънах се, но... трябва ли да спирам?
Живот като живот! Да бъде сложен!
Аз всяка болка ще я рециклирам!
И всичките ми лепкави кошмари,
и многоточието ми тревожно -
ще се превърнат в сини минзухари!
Навън е пролет! Всичко е възможно!

Павлина Соколова


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...