16 мар. 2014 г., 19:55

Всичко е възможно

836 1 9

... (рециклиране на... сънища, болки, и т.н.)

От цяла зима сънища складирам
кошмарни, романтични, неразбрани...
Дори спрях вече да ги номерирам.
Сега са като мене - разпиляни.
За гърлото ме стискат - като стихове,
които нямам сили да допиша.
И тук, около мене все по тихо е...
Дори не чувствам вече дали дишам.
Навярно пак е сън... в който умирам,
или пък съм на път да полудея?
Да можех болката да рециклирам
та щастие да се роди от нея...
Почакайте! Защо пък да не може?
Препънах се, но... трябва ли да спирам?
Живот като живот! Да бъде сложен!
Аз всяка болка ще я рециклирам!
И всичките ми лепкави кошмари,
и многоточието ми тревожно -
ще се превърнат в сини минзухари!
Навън е пролет! Всичко е възможно!

Павлина Соколова


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...