16 мар. 2014 г., 19:55

Всичко е възможно

835 1 9

... (рециклиране на... сънища, болки, и т.н.)

От цяла зима сънища складирам
кошмарни, романтични, неразбрани...
Дори спрях вече да ги номерирам.
Сега са като мене - разпиляни.
За гърлото ме стискат - като стихове,
които нямам сили да допиша.
И тук, около мене все по тихо е...
Дори не чувствам вече дали дишам.
Навярно пак е сън... в който умирам,
или пък съм на път да полудея?
Да можех болката да рециклирам
та щастие да се роди от нея...
Почакайте! Защо пък да не може?
Препънах се, но... трябва ли да спирам?
Живот като живот! Да бъде сложен!
Аз всяка болка ще я рециклирам!
И всичките ми лепкави кошмари,
и многоточието ми тревожно -
ще се превърнат в сини минзухари!
Навън е пролет! Всичко е възможно!

Павлина Соколова


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...