Всичко е възможно
... (рециклиране на... сънища, болки, и т.н.)
От цяла зима сънища складирам
кошмарни, романтични, неразбрани...
Дори спрях вече да ги номерирам.
Сега са като мене - разпиляни.
За гърлото ме стискат - като стихове,
които нямам сили да допиша.
И тук, около мене все по тихо е...
Дори не чувствам вече дали дишам.
Навярно пак е сън... в който умирам,
или пък съм на път да полудея?
Да можех болката да рециклирам
та щастие да се роди от нея...
Почакайте! Защо пък да не може?
Препънах се, но... трябва ли да спирам?
Живот като живот! Да бъде сложен!
Аз всяка болка ще я рециклирам!
И всичките ми лепкави кошмари,
и многоточието ми тревожно -
ще се превърнат в сини минзухари!
Навън е пролет! Всичко е възможно!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
Пращам ви пролетни усмивки! 