20 дек. 2025 г., 08:34

Всичко, което не съм

48 0 0

Събуждам се с изгрева.
Слънцето гали кожата ми.
Прокарва пръсти по клепачите ми.
Крие се в косите ми
и прошепва нежно, че е време…

 

Време е да съблека всички етикети.
Да остана гола, по сянка.
Да изчистя себе си от себе си.
Да разплета душата си
възел по възел
без да прекъсвам нишката.

 

Събличам се бавно,
първо ролите, после мислите…
Всичко, в което съм вярвала,
се е заклещило на ханша ми,
впило се е в кожата ми
и не иска да ме пусне.
Държи ме с упоритостта на навик,
с тежестта на „така трябва“,
на „какво ще кажат хората“,
с гласа на всички,
които някога съм била,
за да оцелея.

 

Стоя неподвижно в стаята.
Слънцето вече е високо.
Нямам време за губене.
Съпротивата е излишна.
Не режа.
Не късам.
Дишам.

 

И позволявам
нишката да ме разплете,
кожата ми да усети свободата.
Изтръсквам от глезените си
последните очаквания,
чуждите страхове.

 

И си тръгвам от всичко, което не съм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Живкова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...