29 июл. 2010 г., 23:09

Всичко ли ти дадох

1.2K 0 6

Не виждаш нищо вече в мен,

останала съм само сухи спомени.

И в моя образ толкова студен

дори следи от сълзите отронени.

 

Не чакаш нищо вече занапред

и даже малката искрица е загаснала,

която топлеше сърце от лед -

дори следа сега не е останала.

 

Защо тогава днес стоиш пред мен

и аз отдавна вече се предадох.

И нямам сили даже за момент

да ти доказвам всичко ли ти дадох!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви,проблема обаче е когато друг претегля на везните и колкото и да даваш все не му е достатъчно...
  • И ритмично и красиво стихо! Не е нужно да мериш и теглиш на везни колко си взела и дала когато обичаш!...защото колкото повече даваш, толкова повече се връща любовта....сигурно знаеш!
  • Хубаво е !
  • ако иска, човек винаги може да даде повече и още дори...
  • Тъжен стих!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...