29 jul 2010, 23:09

Всичко ли ти дадох

  Poesía » Otra
1.2K 0 6

Не виждаш нищо вече в мен,

останала съм само сухи спомени.

И в моя образ толкова студен

дори следи от сълзите отронени.

 

Не чакаш нищо вече занапред

и даже малката искрица е загаснала,

която топлеше сърце от лед -

дори следа сега не е останала.

 

Защо тогава днес стоиш пред мен

и аз отдавна вече се предадох.

И нямам сили даже за момент

да ти доказвам всичко ли ти дадох!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви,проблема обаче е когато друг претегля на везните и колкото и да даваш все не му е достатъчно...
  • И ритмично и красиво стихо! Не е нужно да мериш и теглиш на везни колко си взела и дала когато обичаш!...защото колкото повече даваш, толкова повече се връща любовта....сигурно знаеш!
  • Хубаво е !
  • ако иска, човек винаги може да даде повече и още дори...
  • Тъжен стих!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...