Не виждаш нищо вече в мен,
останала съм само сухи спомени.
И в моя образ толкова студен
дори следи от сълзите отронени.
Не чакаш нищо вече занапред
и даже малката искрица е загаснала,
която топлеше сърце от лед -
дори следа сега не е останала.
Защо тогава днес стоиш пред мен
и аз отдавна вече се предадох.
И нямам сили даже за момент
да ти доказвам всичко ли ти дадох!
© Наталия Иванова All rights reserved.
Не е нужно да мериш и теглиш на везни колко си взела и дала когато обичаш!...защото колкото повече даваш, толкова повече се връща любовта....сигурно знаеш!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
