Всичко (ни) се връща

19 июн. 2007 г., 16:46

Поэзия

427 0 1

Без глас съм - стон не мога да издам.
Без сили съм - всичко ти отдадох.
В студени нощи за топлина ще се моля.
Завесите огромни ще дърпам и
теб навън ще търся.
Докосни ме, както преди.
Прегърни ме с нежността си.
Трудно е да го повярваме,
но всичко ни се връща, щом
сами със себе си останем.
Целуни ме, както преди.
Искай ме пак тъй жарко.
Не можем да устоим -
било ли е веднъж, пак ще бъде.
Нуждаем се един от друг
тъй болезнено гибелно.
Часове в изкупление отдадох,
но прошка не мога да си дам.
Всичко се връща.
Вятърът навън е буен.
Всичко е студ.
Искам миговете да се преобразят и
с теб да сме по-добри един към друг.
Студ и мраз, вятър и мрак - отиват си.
Светкавици и стихии умират, но
Любовта като тях не е.
Тя остава и на всичко отстоява.
Нека взаимно си простим,
заради силата й безпощадна.

Всичко (ни) се връща

Свързани произведения

Комментарии

Предложения