4 дек. 2009 г., 16:57

Всичко от теб

1.6K 0 2

 

Докосваш ме с поглед,
полумракът ухае на желание...
очите ми те теглят напред,
от гърдите се отронва стенание...

Докосваш ме - с устни, с ръце,
захвърлям ненужните дрехи...
притискам се - сърце до сърце ,
две тела в насладата слети...

Отпиваш от устните,
целуваш гърдите,
страстно шептиш,
запалваш слабините...
изпълваш ме -
мощно и силно, докрай
с всеки тласък
ме водиш през ад и рай!

Искам всичко от теб -
шепота с привкус на страст 
тежестта на тялото ти,
чувствения мъжки аромат...

Искам те - ненаситно и жадно,
докато те чувствам целия...

искам още -  докато е реално,
докато се върнем - всеки в своя свят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...