Всичко продължава
805
0
1
Белите гълъби полетяха от мен... потънаха в мойто бездънно небе... Останах сама без техния плен - надеждата, вярата в мен ослепяха... Тъй вярвах, тъй исках това да си Ти! Ти - моята половинка единствена, бленувана... човекът от моите бели мечти, любовта голяма, любовта сънувана... Но, не! Това не се оказа Ти!... И аз потъвам в себе си, потъвам... и този път измамена в своите очи, отново приготвям се аз да отплувам - напускам този бряг, тук вече тъй горчи!... Да! Не се получи... И макар че "магията" стана, днес в себе си аз виждам една огромна, една кървяща жива рана... Надеждите, мои бели гълъби, напуснаха опустошеното поле, но те са тука някъде, .аз зная!), някъде тука - в мойто небе!... И нищо!... Нищо, че със нас не се получи, че така нарани ме, така опожари ме... аз знам: Той, истинският, е някъде там!... Някъде там - пред мене и още знам: душата ми само от теб да се съвземе, да натрупам малко сили аз, ще политна, дявол да го вземе, след мойте бели гълъби и аз... Аз търся те!... Дори и да те няма, да не си се раждал на старата Земя дори, Аз пак ще търся твойто мъжко рамо до последния си час дори, защото зная: само Ти не си Измама и само с тебе Жива ще съм аз... Но сега... към небето си отправям взор и на гълъбите стон отронвам: летете, мои гълъби, летете... и пак при мене се върнете... |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Миланова Все права защищены
