една (Диана Миланова)
5 4
14.10.2008 г., 7:35 ч.

Всичко продължава 

  Поезия » Любовна
595 0 1
 

Белите гълъби
полетяха от мен...
потънаха в мойто
бездънно небе...

Останах сама
без техния плен -
надеждата, вярата
в мен ослепяха...

Тъй вярвах,
тъй исках
това да си Ти!
Ти -
моята половинка
единствена, бленувана...
човекът от моите
бели мечти,
любовта голяма,
любовта сънувана...

Но, не!
Това не се оказа Ти!...

И аз потъвам в себе си,
потъвам...
и този път измамена
в своите очи,
отново приготвям се
аз да отплувам -
напускам този бряг,
тук вече тъй горчи!...

Да!
Не се получи...
И макар че
"магията" стана,
днес в себе си аз виждам
една огромна,
една кървяща жива рана...

Надеждите,
мои бели гълъби,
напуснаха
опустошеното поле,
но те са тука някъде,
.аз зная!),
някъде тука -
в мойто небе!...

И нищо!...

Нищо,
че със нас не се получи,
че така нарани ме,
така опожари ме...
аз знам:
Той, истинският,
е някъде там!...
Някъде там -
пред мене
и още знам:
душата ми само
от теб да се съвземе,
да натрупам
малко сили аз,
ще политна,
дявол да го вземе,
след мойте бели гълъби
и аз...

Аз търся те!...

Дори и да те няма,
да не си се раждал
на старата Земя дори,
Аз пак ще търся
твойто мъжко рамо
до последния си час дори,
защото зная:
само Ти
не си Измама
и само с тебе
Жива ще съм аз...

Но сега...
към небето си отправям взор
и на гълъбите стон отронвам:
летете, мои гълъби, летете...
и пак при мене се върнете...

© Диана Миланова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??