всичко се свежда до душата
"Рано или късно, всичко се свежда до душата." Тери Пратчет
(Акростих)
Раят е невидим от Земята.
Ангели във бяло не кръжат.
Няма да преминат като ято,
Обич наготово да дарят.
Идваме за малко да се учим.
Лекторът живот ще ни научи.
Изпитът е нявга и юмручен.
Кръв и пот, Сизифов камък, сила.
Ъгъл на пресичане с любов.
Синьото в небето е безкрило,
Нямаме ли вяра сме в немилост.
Орис тежка носим като Йов.
Вече не поглеждаме небето
Силите ни стигат да не спрем
Истински макар, че не живеем,
Чакаме си Рая, (но къде е)?
Колко още мъка ще орем,
Огънят в душата да засвети.
Светло е, очите ни са слепи.
Едем търсят в земните вертепи.
Синьо е, но толкова навътре.
Външно по телата не личи.
Елдорадо срещнем ли по пътя,
Жадните за златото очи,
Денем бдят над блясъка омаен.
Алчността ни води в път нетраен.
Дълго още има да се учим,
Обич че се ражда в мисли тучни.
Дух, сърце и помисли почтени,
Ум, спокоен като тишина,
Шепотът, когато Бог ни води.
Ако Раят място е свещено,
Той неземно кътче е от нас.
А душата в лоното му, плод е.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Дани, благодаря от сърце. Ценя мнението ти. Прекрасен ден за теб.
-
Благодаря, Младен! Винаги ценя твоите толкова задълбочени и топли коментари. Успяваш да извлечеш есенцията от стиховете на много автори тук. Радвам се, че се спираш и при моите стихове. Бъди щастлив.
-
Да, трябва да помним, че сме на постоянен изпит или пред Бог, ако искаме да сме от неговия контингент, или пред Сатаната, ако решим да станем дисиденти за Бога:
"Дълго още има да се учим, Обич че се ражда в мисли тучни."
Мъдро прозрение по темата и украсяващо този хубав и поучителен стихотворен текст, увенчан с находчив и верен цитат-акростих.
Поздравление, Цвети! Много ми хареса това красиво твое изпълнение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Не е само техническо завоевание. Има добри сентенции като:
"Раят е невидим от Земята"
"Идваме за малко да се учим"
"Светло е, очите ни са слепи."
"Алчността ни води в път нетраен."
"Ако Раят място е свещено,
Той неземно кътче е от нас."
За любителите на акроситихове ще дам пример за акростих - превод на Дебеляновото Ела и дай ми...(посветено на Елена Петрунова), който е образуван от вторите букви в думите.
* * *
М е ні ти подаруй радіння ясне,
С л іпучий промінь в темну ніч неси,
Б е з тебе – сум, без тебе – радість гасне,
З н ов я втрачаю золоті часи.
Т а к, я відкрию таїну священну,
С п окусливо чекатиму я сам
Т е бе, таку красиву і натхненну,
О т у, що увійшла в цей світлий храм.
П р іч прожени скорботу й сум пропащий,
Б у яє усміх твій усе життя,
З н ай – це тобі вінок пісень найкращий.
Б о ти – дитя, мара моя жагуча,
А в жеж, розмай відходить в небуття,
Т а роза в’яне, в’яне неминуче.
Превод на украински: Любов Цай
И двоен акростих.
Маскарад игра
Меха, драгоценности... Веер в руках милых даМ
Ажурны "амуры". Вот музыка в зал увлеклА.
Сменяет Шопена и Гайдна задумчивый БрамС.
Кокетливый шёпот и жажда обещанных ласК.
Альфонсам раздолье! Сейчас не пугает молвА:
Раскованны жесты и помыслы ветреных паР.
А, впрочем, здесь всё только блеф, мишурА
Да песня, которую , может, придумает барД.
Игра к завершенью. И скоро откроются маскИ.
Гипноз темноты завершён. И раскланялся МаГ.
Разрушены чары. Задумчив по-прежнему МастеР.
Амуры - на отдых. И лишь в головах - кутерьмА.
Лариса Семиколенова
Надявам се, тези примери да послужат за предизвикателство и в скоро време да видим такива.