всичко се свежда до душата
"Рано или късно, всичко се свежда до душата." Тери Пратчет
(Акростих)
Раят е невидим от Земята.
Ангели във бяло не кръжат.
Няма да преминат като ято,
Обич наготово да дарят.
Идваме за малко да се учим.
Лекторът живот ще ни научи.
Изпитът е нявга и юмручен.
Кръв и пот, Сизифов камък, сила.
Ъгъл на пресичане с любов.
Синьото в небето е безкрило,
Нямаме ли вяра сме в немилост.
Орис тежка носим като Йов.
Вече не поглеждаме небето
Силите ни стигат да не спрем
Истински макар, че не живеем,
Чакаме си Рая, (но къде е)?
Колко още мъка ще орем,
Огънят в душата да засвети.
Светло е, очите ни са слепи.
Едем търсят в земните вертепи.
Синьо е, но толкова навътре.
Външно по телата не личи.
Елдорадо срещнем ли по пътя,
Жадните за златото очи,
Денем бдят над блясъка омаен.
Алчността ни води в път нетраен.
Дълго още има да се учим,
Обич че се ражда в мисли тучни.
Дух, сърце и помисли почтени,
Ум, спокоен като тишина,
Шепотът, когато Бог ни води.
Ако Раят място е свещено,
Той неземно кътче е от нас.
А душата в лоното му, плод е.
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
Интересно решение е образуването на строфи от думите в мотото. Получили са се дистихоми, терцини, катрени, петстишия, секстини с различни римни схеми. Някои са моноримни, други двуримни има и с три. Всяка секстина е с различна римна схема.