Всичко свърши!
Сърцето ми ранено плаче,
душата ми реве със сълзи.
Очите ми са вече празни,
а тялото ми свлича се - пълзи!
Животът ми тече напразно,
съдбата ми е веч неясна.
Денят - в него еднообразно,
прекарвам часовете в стая празна!
Ти с друга си живял отдавна,
а аз научих го от нея!
Тя каза ми го, за да ме подразни
и нас напусна ни добрата фея.
В началото с тебе бяхме в рая,
а после всичко промени се!
И скоро след това дойде и краят,
а с него всичко изпари се!
23.04.2001.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Георгиева Все права защищены
