28 дек. 2007 г., 11:11

Всичко трудно се постига

822 0 20

Сега душите им са наранени,

подвластни на огорчение и самота.

Пътищата им отдавна са отредени

и няма как, пак ще има и тъга.

 

 

 

В живота всичко трудно се купува,

живее се дори за късче хляб.

С тъгата лесно се римува

и я има в този свят.

 

 

 

Ще изпитат и любов, и щастие,

ще са отдадени на обичта,

но всичко се заплаща двойно,

а за някои е непосилна таз цена.

 

 

 

За слабите отдавна времето е спряло,

предават се в ръцете на самотата.

Слънце в душите им е гряло,

но сами са го изгонили с тъгата.

 

 

 

Кой им е виновен?

Само те самите си решават съдбата.

Не обичат да се борят,

затова с щастие си заплащат цената.

 

 

 

Всичко трудно се постига,

щастието е едно от тях.

Любов в душите ви нека да царува,

борете се за мястото си в този свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Васко ти го е казал.
    Може би наистина трябва да изпращаш послания с думи. Пиши!
  • Добричко, мъдро, талантливо - Пламъче!!! С обич!!!
  • Любов в душите ви нека да царува,

    борете се за мястото си в този свят.
    Това ми звучи като Вапцаров. Не мога да цитирам на 100%, но май беше нещо от рода на :
    ..и боря се с него /живота/,
    доколкото мога...
    Браво, наистина много, ама много хубаво стихотворение. Имаш 6 от мен!
  • Благодаря ви много!
  • Браво,Плами.Посланието ти е израз на дълбока човечност.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....